Характеристика

 Пропорции при рисуване

Както и при обикновеното рисуване, пропорциите зависят от главата. Повечето герои са високи седем или осем пъти, колкото главата им. Нарушения в пропорциите настъпват, ако трябва да се изтъкне определена част от тялото. Краката, например, могат да бъдат удължени или изключително намалени. Тогава височината варира от две до четири глави.

 Очи

Най-често едно аниме бива разпознато по очите на героите. Типични за аниме са големите очи. Първият човек, използвал тази техника, е бил Осаму Тедзука, който получил вдъхновение от Мики Маус, Бети Бууп и Бамби. Според Тедзука големите очи дават възможност на героите да покажат много по-ясно емоциите си.

При оцветяването се придава дълбочина на очите, особено на роговиците. Дълбочината се получава чрез светлосенки. Често пъти формата на окото подсказва характера на героя. Добрите герои от женски пол често имат големи и закръглени очи, докато лошите и мъжките герои имат свити очи.

Косата в едно аниме е силно стилизирана и прическите имат необикновена форма. Цветът на косата няма ограничения – от реалистични цветове до розово, светло-синьо, зелено, бяло (дори за деца) и т.н./

От друга страна, не всички анимета използват този стил. Някои от продукциите на Хаяо Миядзаки и Тоширо Кавамото имат реалистични очи и коси. По този начин те се доближават повече до традиционната японска анимация.

Изражение на лицата

Характерни за аниме са изразяването на най-различни емоции, настроение и мисли. При изненада или шок героите често имат изключително преувеличени физиономии. При гняв  лицето може да почервенее или да се появи вена, напомняща изпъкнали вени при яд. Ако се появи красиво момиче или жена, на мъжките герои започва да им тече кръв от носа. При неловки ситуации се появява капка пот на лицето или героите се изчервяват. Ако героите са засрамени вместо, очи се появява сянка и линии, които могат да бъдат интерпретирани като желание героите да потънат в земята от срам. В повечето случаи това са комични белези. В по-сериозните анимета, чиято тематика са политика или други по-сериозни въпроси, такива техники не се използват.

Техники на рисуване

“Cel” – думата произлиза от английското “celluloid”. Целулоидът се получава при смесване на целулозен нитрат с камфор. Листовете от целулоид са напълно прозрачни. На тях се рисуват движещи се фигури, а фонът е един и той е статичен.

Традиционната “cel” анимация излиза от употреба към началото на 21ви век. В днешно време рисунките на аниматорите и фоновете се сканират или се рисуват директно на компютър. Съществуват редица софтуерни програми за оцветяване на рисунките, прилагане на ефекти и симулиране на движение на камерата. Крайният продукт се пуска на 35мм филм или на по-нова техника като дигиталния филм. Изображенията при традиционната “cel” анимация са се запазили и работата по рисуването на героите се е запазила почти същата, каквато е била преди 70 години. Някои режисьори употребяват термина “традигитална”, за да опишат анимации с прекомерна употреба на компютърни технологии.

·  Full animation  (пълна анимация) - изготвянето на висококачествени анимационни филми, които ползват кадри с много детайли и движения. Пълната анимация може да има по-реалистичен или по-детски вид.

·  Limited animation  (ограничена анимация) – има по-малко детайли и/или по стилизирани рисунки и методи на движение. Голяма част от японската анимация използва техники от Ограничената анимация В случая техниките се съчетават със стила от манга и естетиката, което придава на анимацията отличителен характер. Ограничената анимация в аниме се ползва често в бойни сцени като битки на роботи или трансформации. Повечето анимета излизат много по-евтини от американската анимация. Най-голям бюджет за дългометражен анимационен филм има “Steamboy” на Кацуширо Отомо, който струва само 26,6 милиона долара.

·  Rotoscoping (ротоскопиране) - техниката е измислена от Макс Флайшер през 1917 година. Аниматорите проследяват истински движения кадър по кадър. Контурите на актьорите от първоначалния филм може директно да бъде копиран в рисунките на анимацията. Аниме, което ползва ротоскопиране, е “Акира” (1988год.).

 ·  Computer animation (CGI animation/компютърна анимация) – в нея се използват 3D

(триизмерни) изображения. За този вид анимация предметите първо се моделират на компютър, а за живи предмети се използва виртуален скелет. За оптимален ефект се използва “Моtion Capture” – при този процес се облича специален костюм със сензори от актьор и чрез сензорите се записва неговото движение. След като са направени фигурите и техният външен вид, анимацията може да пристъпи към последния процес – Rendering (Рендъринг), където всички части на един обект се сливат, за да стане цял предмет. Първият филм, използвал CGI за предаването на реалистични изглеждащи хора, е японската анимация “Final Fantasy: The Spirits Within”. Други анимета са “Final Fantasy VII Advent Children” и “Apocalypse Meow”.